Днес на 3 юни отдаваме почит на 200 тракийски деца , намерили смъртта си от ятагана.
„Отечество от памет, и от дух.,
защото си една земя избрана
от Дявола за ад, от Бог за рай.,
земя горена, мъчена и клана,
но българска останала. Докрай!“
откъс от поемата „СИЛА“ на Ивайло Балабанов
200 деца. 200 български деца са срещнали смъртта , преди да познаят живота. Заслужавали ли са такава съдба? Виновни ли са били в нещо? Вината им е била , че са българи! Вината им е била , че са се родили в разделно време.
Днес се прекланяме пред паметта на избитите 200 тракийски деца от турските войски през 1913г. Тук в местността „Илиева нива“, невинните деца намират твърде рано смъртта си, преди да са разбрали какво за тях означава живота. Тази жестокост оставя дълбок отпечатък в сърцата на хората, както тогава, така и днес.
Дяволът обикаля, като рикаещ лъв и гледа да погълне децата ни, но нека стоим будни и трезви да опазим както това, така и идните поколения с чиста и силна вяра, каквато са ни завещали апостолите на свободата.
Нека съхраним будната българска памет чрез своята вяра и духовните ценности, които прозират в делата на живота ни.
Единствените оръжия, с които можем да се съпротивим на войната са мира и любовта. В този жесток свят на непрестанни борби и страдания това са добродетелите, които все още ни помагат да бъдем и да останем хора, да се обичаме и да си подаваме ръка във време на трудности.
В Библията гълъба е символ на свобода, надежда, мир и изкупление. Нека мислено гледайки как гълъбите отлитат в небето, копнеем за откриването на нашата лична свобода и да обещаем на себе си, че ще раздаваме щедро мир и любов чрез живота, който живеем.
В памет на загиналите 200 тракийски деца пуснахме гълъби, които символично да ни напомнят именно за това: че мира и любовта могат да победят всичко!
