Имаме климат, който е от най-добрите за живеене. А климатът е важна предпоставка за качествен и щастлив живот. Разполагаме с голямо природно разнообразие също необходимо условие за качествен живот. Имаме извори , водни източници , които с кристалната си вода блестят като злато , ако ги погледнеш от високо и са важна част за качествен живот.В България има около 3000 села. Те се делят на три категории – големи, средни и изчезващи. На картата на България , някъде там в Източните Родопи, има отдавна забравена територия , където времето е спряло преди цяла вечност.Родопите са пълни със села , в които има къщи по на 200 години. В тези села има история , която не е описана в учебниците на децата ни и те не знаят , че за някои събития и днес има запазени доказателства. Тези села днес се борят да не изчезнат от лицето на земята. Опитват се да оцеляват. Тази борба е трудна и неравна.
С пълно оборудване за тежки зимни условия и пълен бус с хранителни продукти потеглихме към бедстващи села в Източни Родопи.
Пътят и условията не бяха от най-добрите
но пък красотата ………. неописуема.
Снегорин е минал 3 дни преди нашето отиване в Черничино. Еднопосочния път ни отвежда до закъсал джип в центъра на селото. Отзовахме се на помощ и след половин часово дърпане с въжета джипът бе изкаран на пътя .
Всяко семейство в селото получи чанта с хранителни продукти от първа необходимост. Поради невъзможност за придвижване с бус се наложи да обиколим селото пеша, носейки тежките чанти
Баба Белушка ни покани да се стоплим и ни почерпи с бисквитки.
На разклона за село Бубино участвахме в акция“ Да натоварим слама за животни“ Балята тежеше 500 кг. Жителите на селото /трима мъже/ задружно се опитваха да се справят с непосилната задача, но ние от Сдружение Елисей бяхме на точното място в точното време. И така, водени от старата българска поговорка “Сговорна дружина планина повдига“, с общи усилия натоварихме сламата. Всеки от участниците в акцията получи своята хранителна торбичка „първа помощ“
Старите хора казват “Колелото се върти“, и както ние помагахме, дойде и нашият ред да имаме нужда от помощ. След раздаването на чантичките в с.Чучулига, което има 6 домакинства и ние закъсахме с буса. Веднага всички се събраха да помогнат и ето пак в действие “Сговорна дружина планина повдига“
В село Глумово има 4 домакинства , там възрастна жена стоеше в недоумение „Как бе, деца, се сетихте за нас“ – проронвайки сълзи .
В село Планинец хората ни чакаха на центъра и всеки си получи торбичката с храна.
Селото сякаш оживя, за децата имаше и лакомства.
Малките четириноги приятели също очакваха своя дял храна. Докато ние давахме храната на хората,котенцето Рижко се бе качило тайничко в буса , под седалките и си похапваше от домашното реване. Е, всички са доволни……
Влизайки в с.Попско, още в първата къща се показа възрастен човек който хранеше агънце с биберон. Докато човекът си получаваше торбичката, ние нахранихме и този четирикрак приятел, който на тръгване ни изпрати до буса.
В центъра ни чакаха и дечица, които от един месец не ходят на училище, защото автобусът, който ги извозва до училището им в с. Белополци не може да стигне до тяхното село. Подарихме на децата по вафла и пасти за зъби със заръката редовно да си мият зъбките, за да са здрави.
За останалите имаше торбичка с хранителни продукти.
Посетихме и селата Плевун, Гугутка, Бял градец, Казак, Горноселци, а изпратихме по хора хранителни пакети и за Пашкул, Брусино, Долноселци, Соколенци.
В повечето от селата отивахме за пръв път и не познавахме никого, но топлината, с която бяхме посрещнти ни говори за нуждата на тези хора от общуване и любов. Тези два дни прекарани в бедстващите райони на Родопите остават в нас трайни спомени и чувство на удовлетвореност.
С радост ще се върнем отново при тях.
БЛАГОДАРИМ НА ВСИЧКИ ДАРИТЕЛИ, ЧРЕЗ КОИТО УСПЯХМЕ ДА ЗАКУПИМ ЕДИН ТОН ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ ОТ ПЪРВА НЕОБХОДИМОСТ ЗА ТЕЗИ ХОРА.
