Влизайки в село Камилски дол, община Ивайловград, заварихме кмета на селото и няколко съселяни струпани при къщата на Начко. Вечерта се беше случила злополука. Къщата на Начко бе изгоряла за втори път. Той полуоблечен и премръзнал седеше в пепелта.
Магазинерката със сълзи на очи ни посрещна с думите: “Хора, Вас Бог ли Ви изпрати, че знаехте точно кога да дойдете и да носите дрехи за Начко?“
Облякохме човека с помощта на загрижените съселяни с топли дрехи. Напълнихме чанта с хранителни продукти и го заведохме до полицията в Ивайловград, която го предаде на сестра му в Белополяне.
Преди години къщата на Начко е изгоряла до основи., но с общи усилия на съселяните му е била пригодена една стаичка в която да живее. Днес и тя изгоря.
Начко е мъж на около 50 години, сам, страдащ от психично заболяване, добряк който помага на своите възрастни съселяни и за отплата получава купичка топла гозба или вафла. Такъв е животът на Начко от Камилски дол. Селото няма да е същото без Начко. Кой ще се грижи за възрастните?
Общината е пълна със служители, Социалните-също и само си прехвърлят топката. Възмутена съм от липсата им на човечност и адекватност, когато ги потърсих при сходен случай.
Ядат парите на данъкоплатците е това е. В социалните, даже единият служител играеше електронни игри на служебния компютър, купен пак от тези същите данъкоплатци